Каква е приликата между автобус...

- Каква е приликата между автобус 280 и женското сърце?
- Винаги има място за още един.
В една едностайна и понаклоненa на запад към Европейският Съюз къща, насред квартал Фикултето дето се стига с риксо чифторката до него, седи един циганин на стол до празна маса и си порка мастика „Пещера” , ама не на кристали и за него не е сезона на дините в момента. На другият край на стаята до пушеща печка модел „Циганска любов” разрошена, „бушонирана” по лицето и татуирана на гъза циганка бели един средно голям сварен картоф, днешният обяд на семейството. Между тях на пепеливият и мръсен под се търкаля едно сополиво, голо, мърляво и с издут от системно гладуване корем, цигане на видима възраст около 4 годинки и ревейки крещи на майка си:
- Дай ми да ям мааааа, на мама ти у ку*вата да е*а!!!
- Шъъът, да ни съм тъ чул друг път така дъ казвъш на майка си дъ казвъш – смъмрил го порканият циганин, баща му, поучително - тя ако беше ку*ва аз щех да се уженим за нея бе, мамати да е*а циганска!
Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.
- Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.
- Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!
- ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!
- Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля...
- Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!
- Добре, Сър, отивам...
След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.
-Защо се забави, Джон? - пита господарят му.
- Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина...
- Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???