Още рано сутринта изпълни съпружеския си...

Още рано сутринта изпълни съпружеския си дълг - изхвърли боклука.
Отивам на риба и цял ден – нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
„Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание.“
„Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате – ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби – цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.“
„Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!“
Гледам я аз – крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам – гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника - и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. - И нея сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз спокойно в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя......