В кабинета на шефката на козметичен...

В кабинета на шефката на козметичен салон влиза разярен клиент:
- Исках два часа солариум, а на 15-тата минута ме преместиха!
- Господине, по инструкция не трябва повече 15 минути.
- Не ме интересува инструкцията, но аз утре трябва да се върна от море!
Circullium Vitae (Автобиография)

1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци

2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие

3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003

Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.

4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин

5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.

6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание

Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.
Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...