Богат колекционер на стенни часовници се...

Богат колекционер на стенни часовници се разхожда по търговска улица в Тел Авив. Внезапно колекционерът забелязва уникално красив стенен часовник (ХVII век - неизвестен майстор!), който стърчи самотно като единствен експонат на една празна витрина. Без секунда колебание ценителят влиза в малкото магазинче. - Шалом! Желая да купя часовника, който е на витрината. - обръща се той към продавача. - Шалом алейхем! - усмихва се продавачът. - Съжалявам, но часовникът не се продава. - О! Наистина ли? Само кажете цена! Или ми предложете друг подобен... - Съжалявам, Господине! Ние не продаваме часовници. Това не е магазин. Тук е кантора за обрязване. - Така ли?! Интересно! А защо сте сложили часовник на витрината? - А какво да сложим?
Един ден Иванчо казал на баба си:
- Бабо, ще те водя с мене на риба, Приготвил съм въдица, такъми, лодка, всичко...
- Ама как за риба, бе баби, аз съм възрастна жена, работа си имам...
- Идваш с мене на риба или изклах кокошките в курника - ядосал се Иванчо и баба му, ще не ще, се съгласила.
Отишли на езерото, пуснали лодката и като стигнали до най-дълбокото, Иванчо захвърлил въдицата във водата и казал на баба си:
- Сега, бабо, сваляй гащите и ще те е*а!
- Ама как ще ме еб*ш бе, Иванчо, не те ли е срам, аз съм ти баба, на възраст съм вече...
- Или ще те е*а, или ще те хвърля в езерото!
Ще не ще, бабата свалила гащи и Иванчо я нае*ал.
На другия ден бабата се оплакала на бащата на Иванчо. Бащата отишъл тогава при него и започнал да му се кара:
- Абе, сине, как не те е срам да еб*ш майка ми!
А Иванчо му отвърнал:
- А ти като еб*ш мойта, аз казвам ли ти нещо?