Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен...

Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело: - Изневерявал ли си? - Е, как да ви кажа... - Ясно. А данъчните лъгал ли си? - Не, откъде накъде, но... - Ясно. И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата: - Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада. Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи": - Е, успех, грешнико! И го бутват с викове: - Взимайте попълнението! Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон. И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска: - Новият! Хайде, ще те закарам до града. - А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът? - Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближил се и попитал:
- Човече, защо са ти тези звънци?
- Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.
- Добра душа си ти, сине мой...
- А, не! Грешен съм, отче!
- И какви са ти греховете?
- Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката... ох, колко съм грешен!
- Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове, имаш ли?
- Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им... ох, колко съм грешен..
- Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките, Господ ще ти го прости... Друго?
- Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня...
Попът го прекъсва:
- Сине! Аз мисля, че тия звънчета, не на краката трябва да си ги връзваш, май...