Мамо, вярно ли е,че трябва...

- Мамо, вярно ли е,че трябва да имам собствено мнение?
- Разбира се,че трябва да имаш собствено мнение, и сега ще ти разкажа какво е то!
Тежък изпит. Всичко дотук - скъсано, излиза един усмихнат с шестица:
- Лесно беше. Първи въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите въстания в България? Казвам: 1923 - неуспешно, 1944 - успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите.
Студент, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: "Фидел Кастро, 1923 - неуспешно, 1944 - успешно, учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили... Фидел Кастро, 1923". Влиза той в залата. Доцентът го пита:
- Как се казвате, колега?
- Фидел Кастро!
- Хмм... Добре, колега... Хм.. Както и да е... Кога сте роден?
- 1923 - неуспешно, 1944 - успешно!
- Вие да не сте луд?!
- Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.