Скъп, прескъп бутик. Влиза дама. Продавачът...

Скъп, прескъп бутик. Влиза дама. Продавачът: - Добре дошла, Госпожо. За нас ще е огромно удоволствие да Ви представим новата елитна колекция. Имате достатъчно пари, нали? - Амииии... Не... - За к'во си ми влязла тук, ма? Я, върви на битако да си избираш парцалки! - Имам златна кредитна карта... - Ооо, Добре дошла отново...
Бай мангал отива на интервю за работа, обаче шефа на фирмата е рокер.
- "Добар дан! Аз за туй, раотата де, съм дошал!"
- То хубаво за работата, обаче в нашата работа се изисква перфектен български да говориш!
- "Ааа, аз ша уча и пак ша дода!"
Чел, учил, манго 1 месец, научил БГ перфект и отива пак на интервюто.
- Добър ден! За интервюто за работа съм дошъл. (на перфектен БГ)
Половин час си приказвали, мангалът една грешка не направил.
- Всичко е много добре, говорите перфектен български, но има една дума която ползваме постоянно в нашата работа и трябва да я казвате перфектно точно!
- Да няма проблем, коя е думата?
- Думата е – "мотор."
- "мАтор!?"
- Ами съжалявам, не ставате за нашата работа без тази дума.
Тръгнал си манго, псува, нарежда, нерви се. Среща го братчед му.
- "Ко стаа бартчет!?"
- "Истървах много готина работа, трябвало да знам БГ перфектно и особено думата "мАтор", ама кат българин да я казвам!"
- Еее, бартчет аз ша науча и ша взема раотата бе!
Учил, бартчеда, научил БГ особено "мОтор."
Отишъл манго отново на интервюто.
- Добър ден!
- Добър ден!
Познатата история, никакви грешки половин час. Рокерът видял, че няма да направи грешка манго и решил да го разкара.
- Много добре е всичко, но в нашата работа има една дума която ползваме постоянно и трябва да я казваш перфектно точно!
- Няма проблем, коя е думата?
- Синджир е думата.
- Ееее, как "ДЖИНДЖИР," бе бате, нали мотор беше?
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.