Кораб значи,море,ма много море в пъти..екипаж...

Кораб значи,море,ма много море в пъти..екипаж от 5-а души(ми ко ся, то малко кораб,ади стига сте зяли) И тез галфони 6 месеца в морето женска риба не видяли па камо ли мадама,абе обстановката шибано напрегната. Най - новият моряк се обърнал към капитана:
-Абе, шефе, даи да изчукаме нещо, направо фанах мазоли от тез чикии.
-Можи бе, що стиска дося ахмак такъв, ей го на готвача няма дерт(готвача дребно китаиче). Ша си платиш и готово.
-Ари стига бе,ма той дъли ша пусни?
-Абе, но проблеми, бе прънгач,500 долара и клатиш.
-Ко,а стига бе старши много бре,ми тоа поиче от наи-скъпата ку*ва излиза, що тъи?
-Ми ся, 200 долара за мен дет ша уредя работата, и по 150 за руснаците дет ша държат китаеца!(:
СТРАНИЦА ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ЖЕНА:

Събота вечер. Мъжът ми се държи странно.
Уговорихме се да се срещнем в кафето до магазина на чашка кафе. Цял ден ходих по магазините с приятелки, мислех че ми е ядосан защото мъничко закъснях. Той дори не го изкоментира. Разговорът не вървеше , той мълчеше през цялото време. Предложих му да се приберем на по-тихо местенце за да поговорим спокойно. Той се съгласи, но продължи да мълчи. Попитах го какво го безпокои, а той отговори че всичко е наред. Попитах дали вината е в мен, затова че е мълчалив. Каза че всичко е ок и не си струва да се безпокоя. По пътя към вкъщи му казах, че го обичам, той се усмихна и продължи да шофира.
Не мога да разбера поведението му и не знам защо не ми отговори. Вкъщи не ме напускаше усещането, че мъжът ми е много объркан. Седеше неподвижно втренчен в телевизора, чувствах го отдалечен. Накрая реших да си лягам да спя. След десет минути, той дойде и изненадващо - отговори на ласките ми, правихме с*кс, но все още го чувствах странно отдръпнат. Реших че това вече е прекалено, и че трябва непременно да го обсъдим, но забелязах че той вече е заспал. Плачейки, заспах и аз. Убедена съм, че си има друга! Моят живот е катастрофа.

СTРАНИЦА ОТ ДНЕВНИКА НА МЪЖА:
Събота вечер. Днес ЦСКА загуби, за сметка на това с жената здраво се изчукахме.
Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!