Омъжена софиянка отива сама на море...

Омъжена софиянка отива сама на море в Бургас. Запознава се там с един бизнесмен и то любов, то с*кс... Връща се в София и още на 5-тия ден получава телеграма: "Леля ти умря. Погребението - утре в Бургас."
Мъжът се чудил, чудил - не е чувал за такава леля, ама пуснал жена си, но заедно със свекървата. Слизат двете на бургаската гара и ги чакат два мерцедеса - в единия мадамата, във вторият свекървата.
Минават три дни и двата мерцедеса ги откарват обратно на гарата.
Двете гузно се гледат в купето на влака и мълчат. По едно време мадамата пита:
- Мамче, а сега какво ще говорим в къщи?
- Аз не знам какво ти ще говориш, ама давай да дойдем пак и за 9-тия и 40-тия ден!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво!!!! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило. - Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!! Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави. Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца. -Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. -КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца. -Ми диви х*йчета. -Я да видя! Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал. -Я !!! ЛЮЛЯЦИ!