Митът, че жените се нуждаят само...

Митът, че жените се нуждаят само от пари, идва от мъжете, които нямат пари...
Забавен корпоративен език:

"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...