Стар войвода, участник в няколко войни...

Стар войвода, участник в няколко войни, лежи на смъртния си одър. Казва на близките си: - Доведете Пешо. - Кой Пешо, тате? - пита дъщеря му. - Пешо, партийния секретар. - Тате, ти не говориш с Пешо от 09.09.1944 г. - Доведете го! - нарежда войводата със сетни сили. Няма как, отива си човека, трябва да изпълнят желанието му. Водят Пешо. - Кажи, бай Георги, какво да направя за теб? - Искам да ме приемеш в партията. - Браво, байно, толкова години трябваха, но ти дойде акъла! Ха, заповядай партийния билет и да ти е честито! - А такааа! - казва войводата. - След 10 минути един комунист по-малко...
Бай Иван бил на 102 и години и от едно телевизионно предаване решили да го интервюират. Званнали му те по телефона и казали:
- Добър ден, бай Иване, бихте ли ни оказали честта тази събота да дойдете в нашето предаване като гост, за да кажете на хората как сте оживяли до тази възраст?
- Много бих се радвал да дойда, но точно тази събота не мога.
- Защо не можете?
- Ми, татко се жени.
- Ама как така ?!?! Баща ви е жив, та вие сте на 102 и години?!? Добре, добре, тогава много ви се молим елате другата събота заедно с баща си.
- Много бихме искали, но и тогава сме заети и не можем.
- Защо?
- Ами, тогава дядо се жени.
- Ама.... как така, вие сте жив, баща ви също, че и дядо ви на всичкото отгоре?!?! Още по-добре, ще бъдете сензация, елате по-другата събота в нашето предаване.
- Ами... и тогава не можем, прадядо се жени.
- А-а-а...ама как така, и прадядо ви е жив, това вече е невъзможно...че и се жени на всичкото отгоре?!?!?!
- Ами и той не иска, ама техните го карат.
Вчера си купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям. Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам: - Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага! А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика: - Това е, толкова е дневната ми доза. А аз му обяснявам: - А-а-а не, не приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза - яж ги всичките! Изяде и петте плесенясали мандарини, тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде! На края го похвалих: - Юнак! А сега повикай главния мениджър! Идва мениджърът, а аз му казвам: - Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите?