Сватосали се едни ора, сватба вдигнали...

Сватосали се едни ора, сватба вдигнали, добре ама на втората седмица булката са изсулила и беж – у макя си. Дигнала се сватята с младоженека под мишка и право у тях:
- Що тъй, ма сватя, ни резилите пред ората!?
- Наша Боянка вика, че ваш Динко кусур имал.
- Че какъв кусур у наш Динка!?
- На, Боянка тука – тя да ти рече.
- Речи ми, снахо, в очи ми речи – какъв му на наш Динко кусурът!?
- Малка му оназ работа, мале.
- Тъъъй ли!? Дине, майка, сваляй потурите!
Динко, забол поглед в хасъра на пода, разпасва пояса, дърпа вуркузуна, потурите падат и се открива едно достойнство къмто педя и половина. Тъщата ахва:
- Въх, мър'майка!
А сватята гордо:
- Въх мър'майка, я! И да зна'йш, свате, некой ваша Боянка твърде га я разглезил!
Върви манго из улицата гърчи се и си мисл за айша и изведнъш му светнала една идейка и бегом при айша :айшооо айде ма молим ти са една годин да ми даваш ма що само криеш тааа рунтавелка маа разбери сакам та та чак та искам мааа шаврантийке моя. Айша: нйещата бйе манго нйеща та грозйен си та чак си страшйен. Манго: е добре айшо ма да знайш два имам ма кат нйещеш а ида при атидже а ги зе и двата. Айша се ядосала и почнала да го бие викайки: браво бйе идйот и да ми не кажеш толко време. Манго: е айшо я саках да та изненадам ма ти… Страшйен съм бил грозйен съм бил и за това. Тръгнали да се търтат ма къде? Ма манго романтик и в дъното на душата си веднага съчетал да е по голема тръпката и я завел на влаковата линия. Легай ма шаврантйо моя и… Историята млъкг за момент ма по едно време се чул влака па айша: манго бе че ма излъга излъга ма ма а ставай че влака ше ни е*е и двамата. Оф айшо оф кой има сопирачки да сопира манго сопирачки нема…