Има два вида топли отношения...

Има два вида топли отношения - когато взаимно си сгрявате душите и когато взаимно си кипвате нервите...
Разхожда се един селянин из пазара и гледа един човечец видимо недоспал стои и продава за 1 лев един едър и хубав петел. Любопитството в него наделяло и решил да провери защо е толкова ниска цената. - Абе, човек, какво му е на този петел, че го продаваш само за левче? Да не би да е болен нещо? - Е няма такова нещо. Сам го виждаш здрав, прав нищо си му няма на животното! - Е хубаво ама... да не би да не може да кукурига? - Е как да не може... Целия пазар оглася катоо "запее". - Хмм... Значи сигурно не може да задоволи кокошките а? - Ха Ха... ти луд ли си бе? Като погледне кокошките с един странен поглед и като ги почне, не се спира докато не ги изчука всичките. След това почва пуйките, патките, кучето, котката, даже онзи ден и магарето опъна...! - Добре, защо тогава го продаваш толкова евтино? - Абе как да ти кажа. От два дена ме гледа някак си странно... Не можал да продаде човека петела, върнал го на село... и един ден лошите предчуствия му се сбъднали... петела му "скочил"... Взел сопата селянина, бой, бой, докато престанал да мърда... Изхвърлил го на селското бунище, ама след ден-два му дожаляло, отишъл да види какво става... Гледа петела лежи на една страна и не мърда, рекъл да го подритне, а петела изсъскал: "Бегай бе, бегай че ми плашиш орлите"...
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно!
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...