Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът...

Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Крали Марко се връща след многобройни победи над враговете у дома.
- Здравей мамо, здравей татко!
Гледа, баща му със синина под окото.
- Какво се е случило, тате?
- Абе, има тука в селото един, Пешо се казва...
- Да вървим, тате, при този Пешо за обяснение...
Отиват. Пешо седи на пейката пред вратата.
- Здрасти. Ти ли си Пешо? - пита Крали Марко.
- Аз съм
- Ти мен познаваш ли ме?
- Познавам те! Ти си Крали Марко, прославеният боец, най-силният мъж на света.
- А този, познаваш ли го? - пита Крали Марко и сочи баща си.
- Тоя ли гнусен педал? - крясва Пешо и тресва един по мутрата на бащата.
- Чакай бе! Ти, май не разбираш. Ти мен познаваш ли ме? - отново пита К.М.
- Да, познавам те! Ти си...
- А този, кой е? - отново посочва баща си К.М.
- А, този капут нещастен! - отново виква Пешо и набива един ритник на бащата.
- Спри бе! Ти мен познаваш ли ме? - отново подхваща К.М.
Тук бащата не издържа и тихичко иззад гърба на К.М. се обажда:
- Добре, Марко, да си вървим вече, че ми омръзнаха тия обяснения...