Слон и мравка правели с*кс... След...

Слон и мравка правели с*кс... След като свършили слона умрял (незнайно защо). Мравката погледнала към безчуственото туловище и казала:
- Ей... една минута еб*не, цял живот копане!
Строителна площадка. Край на работния ден. Кранист решава да си почине директно в кабината. Красота! Седи си, почива си: 100 грама + 200 + 200 + 100... И му станало толкова хубаво, че решил изобщо да не слиза, за да не му се налага да се качва на другия ден. Така и заспал... 8 сутринта, да слиза долу за чиста вода си е самоубийство. От кабината оглежда цялата територия долу, вижда пазача и му крещи: - Ей, пич! От пресъхналото му гърло обаче не излиза глас. Но слава Богу, пазачът го забелязва и започва пантомима: Кранистът, изобразявайки ходещ човек с пръсти, шепне: - "Отиди"... Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки пръсти шепне: - "Купи." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, показвайки V, шепне: - "Две." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, рисува силует с две ръце, шепне: - "Бутилки." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, духвайки въображаема пяна, шепне: - "Бира." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки си гърлото, шепне: - "Да разквася." Пазачът утвърдително кимва, затваря си очите с две ръце, а после ги открива и въпросително гледа краниста. Полудял, кранистът, зъл като куче, слиза от крана и се нахвърля на пазача: - Да ти е*а майката! Помолих те - Отиди. Купи. Две. Бутилки. Бира. Да разквася. А ти?! Пазача: - Всичко ти разбрах, но просто уточнявах (затваря си очите с две ръце, а после ги открива) ТЪМНА или СВЕТЛА!
Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...