Вървял си един ден вълкът през...

Вървял си един ден вълкът през гората и срещнал заека - целия окървавен, едвам ходи.. - К'во ти е бе, заек? - Зае*и, не е за разправяне... - Кажи бе, к'во стана? Би ли те някой? - Никой не ме е бил... Баба Меца ме използва като дамска превръзка... Минало се време, заекът почти забравил за тежкия спомен и разхождайки се из гората, срещнал вълкът - целия одрипан, кървав, влачейки се по земята. - Леле, Кумчо Вълчо, к'во ти е бе? Кой те би? - Никой не ме е бил, и мене баба Меца ме използва като дамска превръзка.... Минали няколко седмици, вече и Кумчо Вълчо забравил за случая... Двамата със заекът се разхождали из гората, докато не срещнали орела - целия окървавен, влачещ се само с помощта на клюна си. - А бе орел, к'во ти е... - А, бе... копелета, вие ли казахте на баба Меца, че превръзките с крилца са най-добри?!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!