Има две причини, поради които не...

Има две причини, поради които не разрешавам на приятелката ми да кара моето Porsche:
1. Нямам приятелка.
2. Нямам Porsche.
В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час на класния учителката решила да пита децата как техните семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
- Кажи Тошко, моето момче, как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
- Ами, татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една, като се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисваме ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
Учителката:
- Кажи, Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
- Ами тати реши да затапи всички чешми и да остави само една, за миене за пиене, за всичко. Така ще икономисаме вода.
Учителката:
- Браво, Петърчо! Иванчо, а ти защо мълчиш? Я, кажи вие как ще се справите? Иванчо:
- Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
- Е, как така бе, Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не е..е, за какво да я храним!?
Майка имала три дъщери, на които скоро им предстояло да се омъжат. И понеже се притеснявала как ще потръгне с*ксуалният им живот, накарала и трите да и изпратят пощенски картички, в които да загатнат как е минала първата брачна нощ. Два дни по-късно получила от първата си дъщеря картичка от Хаваите, на която пишело: - Нескафе. Озадачена отишла в кухнята, взела буркан с "Нескафе", чиято реклама гласяла - "Добро до последната капка." Смутила се, но се зарадвала за дъщеря си. Седмица след сватбата на втората дъщеря получила картичка от Тенерифе, на която пишело: - Бенсън & Хеджис. Веднага посегнала към кутията с цигари на мъжа си, на която пишело "Екстра Лонг. Кинг Сайз." Отново била леко смутена, но въпреки това доволна заради дъщеря си. Третата дъщеря била на меден месец на Карибските острови. Две седмици - никакви вести. Към края на медения месец получила картичка, на която с трепереща ръка било написано: - Бритиш еъруейз. Разтревожена , майката грабнала последния брой на Харпърс Базар и намерила реклама на "Бритиш еъруейз", която гласяла - "Три пъти на ден, седем дни в седмицата, в двете посоки."
Една типична ситуация за България:
Възрастна жена в претъпкан автобус. Жената спира да се държи и подава парите за билетчето. Шофьорът удря спирачки и жената полита, удря си главата и губи съзнание. Никой не реагира. Качват се нови пътници и започват да тъпчат бабата, а един прави скандал. Изхвърлят я през вратата. След няколко часа един минувач я забелязва и вика бърза помощ. След още няколко часа тя идва. Санитарят натоварва бабата и след 100 метра спира, за да си напазари. След няколко километра му се причуква, спира, изхвърля бабата, вика си прос*итутка и се натискат. Вкарва бабата обратно и отиват в болницата. Там докторите сега имат обедна почивка и никой не се занимава. След час един решава да я види и полекува. Нямат необходимите лекарства обаче и изчакват още ден, докато се намери някой роднина на жената, който да ги купи. След като идва в съзнание тя разказва какво се е случило, но тя се е возила в автобуса без билет и я съдят за 2000 лева. Жената си наема адвокат, който се успива за делото, после иска още пари. Бабата е социално слаба и не може да плати 2000 долара, затова е осъдена на 20 години затвор. Шофьорът, санитарят и медикът получават по 10 лева глоба с възможност да не я изплатят, защото нямат досие.
Само в България.