Лежа си на дивана,пия си биричката...

Лежа си на дивана,пия си биричката, гледам телевизия. И изведнъж, телефонът звъни:
– Взе ли детето от градина? Напазарува ли? Утре мама пристига, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Иван!!! И ми стана едно леко на душата...