Как може да кажем пед*рас или...

Как може да кажем пед*рас или хомос*ксуалист, без да се обидят от това околните?
- Ан*лно-податливи към с*кс!
Пожар в осем етажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали:
- Хайде, скачайте една по една!
Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката се разпльокала. После викнали нагоре:
- Айде следващата да скача!
Брюнетката се развикала:
- Да, бе да! Да не съм луда! Нали видях какво направихте.
Пожарникарите:
- Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Хайде скачай!
Подлъгала се брюнетката и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е не по-малко грозна и пак дръпнали платнището...
След малко викнали на блондинката:
- Ти какво? Да не смяташ да останеш горе? Хайде скачай!
- Ще скоча, ама оставете платнището и се отдръпнете най-малко на трийсет метра, да не може да го дръпнете.
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб*л съм й майката на работата! И утре е ден!!!".