Учителката: - Жоро, вчера защо не...

Учителката:
- Жоро, вчера защо не беше на училище?
- Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче!
- Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина?
- Да, госпожо, но те си пишат!
- Егати дългата химикалка! - обажда се Иванчо.
Мъж и жена блъскат колите си доста лошо. И двата автомобила са много пострадали, но на мъжа и на жената нищо им няма. Те излизат от колите и жената казва: - И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре, че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си! Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва: - О, да, напълно съм съгласен с теб! - Да, да, наистина е знак. – продължава жената. – Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща! Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и й я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден: - Ти няма ли да пиеш? Тя отговаря: - Не, мисля да изчакам да дойде полицията…
Една сутрин Иванчо влиза с гръм и трясък при техните: "Мамо, тате, имам страхотни новини. Ще се женя за най-красивото момиче в града. Тя живее в отсрещния блок и се казва Пенка и двамата сме много щастливи и влюбени."
След вечеря същия ден, бащата на Иванчо го дръпнал на една страна и му казал: "Синкоq с майка ти сме женени вече 30 години. Тя е страхотна съпруга, но никога не я е бивало в леглото, затова аз, като по-млад ходех много по чуждо и да знаеш, че Пенка всъщност ти е наполовина сестра и не можеш да се ожениш за нея."
Иванчо съкрушен се затворил в стаята си и осем месеца тъгувал. На деветия месец започнал пак да се среща с момичета и година след това пак нахлул при техните и триумфално обявил: "Мамо, тате, Сийка каза "Да!" - ще се женим юни!"
Всички се зарадвали и се поздравили. Няколко минути по-късно обаче бащата на Иванчо пак дръпнал младежа на една страна и му казал: "Абе, Иване, съжалявам, ама и Сийка ти е наполовин сестра и за нея не можеш да се ожениш."
Иванчо побеснял и отишъл при майка си решен да ѝ каже всичко.
"Мамоq така и така, татко ти е изневерявал - всяко момиче, което си харесам му е дъщеря. Съсипан съм. Не вярвам, че някога ще се оженя."
Майката на Иванчо поклатила глава разбиращо и му казала: "Не му обръщай вниманиеq сине. Той не е истинският ти баща."