Тази сутрин толкова бяха замръзнали стъклата...

Тази сутрин толкова бяха замръзнали стъклата на автобуса, че трябваше да си включа GPS-а, за да не си изпусна спирката.
Дози за приемане на твърд алкохол:
- 100 грама - Иска ви се да започнете отначало и преди всичко да пропуснете поне стъпчица.
- 200 грама - Просто се разтапяте от любов към ближния... особено, ако близо до вас седи жена
- 300 грама - Отвориха ти се очите, братче - и на тези около теб също... а сега търсиш на кого от тях да прегризеж гърлото
- 400 грама - Всички наоколо са говеда!
- 500 грама - Философската доза! Мозъкът ти е препълнен с гениални идеи, но проклетата ти уста не може да ги преведе на сносен български
- 600 грама - Световъртежът те издига над целия свят... до толкова, че ти се доповръща
- 700-800 грама - Нищо не помниш, но очевидци твърдят че така или иначе всичко това е изпочупено от теб... ясно е - Марко Тотев наистина е бил от твоя род
- 900 грама - У теб напира ужасно чувство - как така животът почти се е изнизал, а все още не си построил дърво, не си родил къща и не си посадил дете... Приисква ти се да смениш всичко и да станеш... Уви - успяваш само да хлъцнеш и да си легнеш.
"Келнер, още 100 на трета маса. За присъстващите тук дами"
- 1000 - Ето! Светът се раздели с още един литър водка!
Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…