Разговор в казармата: - Редници, къде...

Разговор в казармата:
- Редници, къде бяхте?
- Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ...
- Веднага да върнете душовете на мястото им!
Продавач за пръв ден отишъл на работа в голям универсален магазин. Управителят му показал магазина и минавали през градинарския отдел, когато чул клиент да иска пакетче семе за райграс. - Трябва ли ви маркуч, за да поливате моравата си? - услужливо се намесил управителят. - Да, сигурно ще ми трябва - съгласил се клиентът. Благодаря. Ще взема и маркуча. - Ами тор? - предложил управителят. - Така тревата ще порасне зелена и здрава. - Добра идея. - Но, разбира се, винаги има бурени - продължил управителят. - Затова ще ви трябва бутилка препарат против плевели. Големите бутилки излизат най-икономично. - Добре, ще взема и препарат против плевели. - Ами нова косачка за тревата? - попитал управителят. - Защо не? Включете и косачка в сметката. Докато клиентът плащал покупките си, управителят отвел младия продавач настрани и му казал: - Виж как се прави. Оня клиент дойде тук само за едно нещо, а ще си тръгне с пет. Това е правилният начин да се продава. Трябва да се стремиш да ми подражаваш. Първо пратили продавача в аптеката. Дошъл мъж и поискал опаковка тампони. Младежът се възползвал от възможността. - Сигурен ли сте, че не искате да купите и градинска косачка? - Защо? - учудил се мъжът. - Ами, уикендът ви е провален, така че спокойно можете да окосите моравата.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...