Заекът седи на брега на езерото...

Заекът седи на брега на езерото и пафка козче. Излиза от водата бобърът: - Зайо, какво правиш? - Пафкам трева, Бобър! - Ееее, яко, дай да си дръпна и аз! - ОК, Бобър, ама знайш ли кво - дръпни си хубаво, гмурни се, изплувай еее там до другия бряг и там издишай, да те резне хубавичко… - Добре, Зайо, точно така ще направя! Дръпва бобърът яко, гмурва се, изплува на другия бряг, издиша - кеф. Гледа, на оня бряг седи хипопотамът: - Оооо, Бобър, кво стаа? - Трева, Хипо, страшно яка! - Ехаа, я дай да дръпна и аз! - Не е тука, Хипо, на другия бряг, при Зайо е. - Аааа, и аз отивам! Гмурка се хипопотамът, отива към другия бряг. Там заекът вече яко се наковал, лежи размазан и зяпа водата. От езерото се подава хипопотамът. Заекът го вижда, очите му се разширяват от ужас, скача и почва да крещи: -Бобър, какво правиш, бе - издишай, копеле, издишай!
Едно момченце се родило сляпо.
Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо.
Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора.
Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката.
След няколко дни майка му отишла при него и му казала:
- Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко.
Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема.
Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден
като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него.
Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички,
но пак нищо не виждало. Отишло при майка си:
- Мамо, аз пак нищо не виждам!
Майката:
- Честит първи април, сине!