Днес реших да преглътна Гинко билобата...

Днес реших да преглътна Гинко билобата с боза и познайте... Припомних си първото наакване!
Вървял си един милионер и по едно време гледа пред него едно куцо куче.
- Здравейте, г-н милионер!
- Здравей, куцо куче!
- Как сте, г-н милионер?
- Добре съм, куцо куче. Ти как си?
- Добре. Утре ще участвам в състезание по бягане и ще спечеля.
- Как ще спечелиш, бе, куцо куче, нали си куцо?
- А бе, ще спечеля бе, г-н милионер, сигурен съм. Можеш да заложиш на мен.
Естествено милионера не повярвал на куцото куче и си продължил по пътя. Вечерта като се прибрал и заспал, сънувал как куцото куче печели състезанието. На сутринта като станал отишъл и заложил всичките си пари на него.
Състезанието започнало. Куцото куче стартирало последно. Минала една обиколка - куцото куче - последно, минала втора - куцото куче пак последно,...
И така куцото куче завършило последно. След състезанието милионера отишъл при куцото куче, умирайки от яд че е загубил всичко и дърпайки си косите. Едвам с последни сили успял да промълви:
- Какво стана бе, куцо куче, нали беше сигурно, нали щеше да спечелиш, какво стана?
- 'Ба ли му майката к'во стана!
След дълги пости поп Вечерко преял на Задушница, стомахът му се подул и седмица след това не му минавало. След като болките започнали да се усилват, поп Вечерко се оплакал на познат лекар, който имал гинекологична клиника в Енорията. Гинекологът го разпитал за проблема и го поканил в клиниката на преглед. Прегледал го и му казал: - Дедо попе, проблемът ти е лесно решим, но процедурата не е приятна и е добре да ти сложа една упойка, та да я преживееш по-леко. Накарал попа да легне в една от стаите в клиниката, сложил му упойка и когато заспал, направил му една клизма и оправил нещата. През това време в клиниката постъпила и една циганка, бременна в десетия месец, и поради липса на място я настанили на съседното легло в стаята на попа. Циганката родила веднага, след което оставила детето в чаршафите и се измъкнала незабелязано от клиниката. Поп Вечерко се събудил, дошъл бавно на себе си след упойката, чувствал се леко, коремът бил изчезнал, само задникът го болял. Когато бебето се разплакало, попът се изчервил целия, притеснил се и взимайки бебето със завивките, се изнизал тихо от стаята. Минали години, бебето станало голям момък, поп Вечерко остарял, силите го напуснали и той легнал на смъртен одър. Момчето се разплакало край него: – Татко, таткооо…… Поп Вечерко тихо му махнал с ръка да се наведе над него: - Сине, умирам, прости ми! Ще ти кажа една срамна тайна. Аз не съм ти татко, а майка! Татко ти е поп Цанки от съседното село…