Иванчо в час по математика чупел...

Иванчо в час по математика чупел орехи и ги си ги хапвал. Учителката му направила забележка да спре, че пречи на съучениците си. Иванчо обаче продължавал да чупи орехи. Учителката се ядосала отишла при него и му бръкнала в джоба и възкликнала:
- ВЪХ К*Р.
- К*р я, като не питаш в кой джоб са орехите - отговорил Иванчо.
Един човек предприел пътуване с кораб, което щяло да трае 1 месец. Минала първата седмица и на нашия му се приискало да прави с*кс. Отишъл той при капитана и казал:
-А, бе капитане тука нямате ли някакви жени, че нали разбираш? На зор съм . . .
-Нямаме жени, но ако искаш може да опънеш китайчето готвача!
Човекът се отказал категорично и се върнал в каютата си. Итака минали още 10 дена и нашия вече не издържал и решил, че ще оправи китаеца. Отишъл при капитана и казал, че е съгласен. Попитал за цената, а капитана казал:
-ОК! Няма проблем. Тарифата е 400 долара.
-Как така, бе? Защо толкова много?-учудил се човека.
А капитана му разяснил:
-Гледай сега: 100 долара са за помощник-капитана, защото той не ги обича тия работи, 100 долара са за мене, защото и аз не ги обичам тия работи и по 100 долара за двамата моряци, които ще държат китайчето, защото той пък въобще обича тия работи .
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.