Ходеше на пазара за елхи. Купуваше...

Ходеше на пазара за елхи. Купуваше елхи и ги пускаше на свобода.
Семейство празнувало 50 годишен юбилей на съпругата. Станал съпруга с чаша в ръка и вдигнал тост:
-Пия, не за твоята 50 годишнина, когато си като кисела зелка. Пия за твоята 35 годишнина, когато беше като ароматен френски коняк! Пия, за твоята 25 годишнина, когато беше като пенливо шампанско! Пия, за твоята 17 годишнина, когато беше като дъхава праскова!
Всички гледали и слушали слисани.
Съпругата невъзмутимо вдигнала чаша за наздравица:
-Аз пък пия, не за моята 17 годишнино, когато бях като дъхава праскова, но нахапана! Пия, не за моята 25 годишнина, когато бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели! Пия, не за моята 35 годишнина, когато бях като ароматен френски коняк, но ти пиеше със съседа! Пия, за моята 50 годишнина, когато съм като кисела зелка, но ако не ти беше дярвен ножа, щеше да нарежеш и до изядеш!
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...