Руснак от времето на СССР се...

Руснак от времето на СССР се връща от Испания. Започват да го разпитват:
- Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя?
- Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях...
- А на корида, беше ли?
- Естествено, бях и на корида...
- Е, как е коридата?
- Ами, значи, отивам на стадиона: сто хиляди човека и всичките Испанци. Всичките едни, а бе, спокойни... Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, а бе въобще един спокоен, спокоен... И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме...
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия. - Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител. - Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев. - Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор. - Млада е, нека се развива! - Не, не! Баща ѝ е с неясно минало... - Тогава Полина Фьодоровна! - Луди ли сте? Чичо ѝ е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин"! Тя е нашият човек! Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти! Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва: - Аз не разбирам - какво му харесват на това американците?!