Госпожа Петрова я отвлякоха ей така...

Госпожа Петрова я отвлякоха ей така - посред бял ден, на паркинга на МОЛ-а. Три здрави маскирани момчета я хванаха под мишниците, запушиха и устата и набутаха на обширната задна седалка на огромен джип.
- Слушай сега, госпожо! - започна да й обяснява единият.
- Имаш две възможности! 1. Отиваме у вас, отваряш сейфа, ние прибираме съдържанието, а ти си оставаш у вас недокосната. Или 2. Ще се разкарваме из София и тримата ще се позанимаваме с тебе със с*кс нон-стоп, докато не свърши нафтата. Ясно ли ти е?
Госпожа Петрова кимна няколко пъти с разширени очи.
- Сега махам кърпата от устата ти, а ти, без да кряскаш, казваш накъде да караме.
- Към бензиностанцията!!! И напълнете всички туби от багажника!!!
- Има надежда! - изкрещя Хилъри на върха на опустошителния оргазъм. Изхлузи се от Бил, който недоволно замърда с ръце и крака - същински бръмбар обърнат по гръб. Какво си мисли, че прави тая, още не е свършил! Хилари не го отрази, а трескаво се зарови в дамската чантичка, хвърлена край леглото. - Тук някъде трябва да е, тук някъде... Ето я! - покритите и с безупречен лак пръсти измъкнаха неугледна визитка, боядисана в европейско-синьо. На нея имаше само един анонимен телефонен номер и надпис на няколко езика, уведомяващ, че: - Изборните резултати са поправими! Нищо не е загубено! Докато набираше цифрите с трепереща ръка, тя се мъчеше да си спомни името, което беше съобщил резидентът, доставяйки и визитката. - Ало! - чу се кремъчно твърд глас от другата страна, в мига щом сателитът осъществи връзката. - Ъ-ъ-ъ - заекна Хилъри - Ъ-ъ, мистъ Светан Светаноф? Sir Hush