Михаил Булгаков по професия е бил...

Михаил Булгаков по професия е бил лекар, но е световно известен като писател… Ето какво става, когато лекарят има четлив почерк!
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Студент починал и на небето Свети Петър го пита:
- В рая не мога да те пратя. Кажи в кой ад искаш в "студентския" или в "стандартния".
Студента отговорил:
- Аааа досега съм бил в студентски ад на земята, искам в стандартния.
Пратил го Свети Петър в стандартния ад. Там ядене, пиене, цигарки, мадами ... въобще лайф. Имало само един кофти момент: всяка вечер идвал един дявол и му забивал пирон в задника. Изкарал така една седмица студента и накрая не издържал. Отишъл при Свети Петър и го помолил да го премести в студентския ад. Съгласил се Свети Петър и го преместил. В студенския ад ядене, пиене, цигарки, мадами ... лайф, но най-важното вечер не идвал дявол да му забива пирони в задника. Прекарал студента 3 месеца така - много му харесало. Една вечер се появил един дявол с кофа пирони и го изкомандвал:
- Айде колега, сесия!