Фермер работи на полето, когато при... | Вицове

Фермер работи на полето, когато при него идва застраховатален агент. Предприемчивият младеж се хванал усилено да помага товаренето на тежки бали със слама на едно ремарке, като непрекъснато рекламирал преимуществата на застраховането.
Когато ремаркето било напълно натоварено, застрахователният агент попитал фермера:
- Готов ли сте да стане притежател на застрахователна полица?
- Не, - чистосърдечно си признава фермера, - но бихме могли да продължим нашата беседа.

гласувай

Още вицове

След 15 години затвор, сериен убиец успял да избяга.
Разбил вратата на къщата на младо семейство, вързал мъжа за един стол а жена му за леглото. Безпомощния съпруг гледал, как се навежда към леглото и прави нещо на врата на жена му.
Жена му започнала да си мята главата бясно, при което затворника станал и излязъл от стаята.
- Скъпа! - kазал съпругът. - Видях го да те целува. Този човек сигурно не е виждал жена от години. Моля те, разреши му ако иска с*кс и се прави, че ти харесва. Прави каквото ти казва! Може животите ни да зависят от това.
- Скъпи! Казала жената, като изплюла парцала.
- Радвам се, че така чувстваш нещата, ама той не ме целуваше, а ми шепнеше. Каза ми, че те мисли за много атрактивно момче и ме попита дали има вазелин в банята.

1 глас

Между приятелки:
- Какво ти подари твоя за осми март?
- Гривна и обеци. А на теб?
- Ключ от апартамента.
- Уха! Кога ще правите освещаване?
- Не знам. Има само ключ. Самият апартамент още не го е купил.

1 глас

Екзекуция. Напрежение. Палачът вдига брадвата. Осъденият го спира... и пита:
- Кой ден сме днес?
- Понеделник - отвръща палачът.
- Егати гадната седмица се задава! - измърморил осъденият.

3 гласа

- Мъжът ти изглежда много умен човек, сигурно всичко знае! - Глупости! Изобщо и не подозира.

1 глас

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие. - Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!! - "Кви чушки, ма?" Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя: - "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи! Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола. - Ето, тия сигурно от нас идат"... Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам... - Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма! После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...

1 глас

виж още вицове