В тихата зимна нощ, камък и...

В тихата зимна нощ, камък и дърво се пукало от студ. Било нощта преди Коледа и по цял свят само в една къщурка, далече на север, светели светлинки и кипяла бурна работа – в къщата на Дядо Коледа. Тази нощ била кулминацията на усилията на 30 джуджета, една Снежанка и един дядо Коледа, и въобще да не броим тренировките на елените да летят и да се приземяват. Всичко обаче било в пълен безпорядък. Хаоса царувал навсякъде. Липсвали 6 730 подаръка, никой още не се бил сетил как да различат 230-те хиляди писма подписани от китайчета с еднакви имена, колесника на шейната биел леко в ляво, а дядо Коледа страдал от болно гърло и не можел да се смее весело (Хо – Хо - Хо). Всички летели наоколо с пълна скорост и надежда, че ще успеят до края на вечерта да приготвят всичко. Снежанка била грохнала от спор със синдикатите на тема, че елфите, джуджетата и домашните духчета не са деца, колкото и ниски да са, а дядо Коледа седял уморено в ъгъла, давал заповеди наляво – надясно с глас на премръзнал Дарт Вейдър и смучел активно от греяната ракия с люти чушки за да си възвърне веселия глас. Всичко било много натоварено и обикновено веселите и шеговити приятели били станали откровено гадни. И точно в този момент през входната врата влетял един ангел държащ елха и казал: - Здравейте, Господ каза за Коледа да има елхи навсякъде. Ето ви елхата да си я заврете където щете. От този момент нататък на върха на всяка коледна елха стърчи по един ангел.
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.