Късно вечер, полуосветен подлез. Млада жена...

Късно вечер, полуосветен подлез. Млада жена забързано влиза в подлеза и вижда насреща идва як мъжага, разперил срещу нея ръце.
- Край, тоя ще ме изнасили, ми дай да си му дам, поне да не ме нарани. – мисли си жената и се затичва към него да го прегърне.
След секунди се чува трясък и звън.
Мъжът става и се изтупва:
- М*мка ви и мръсници, пети път едно и също, човек едно стъкло не може да си пренесе!
Имало един овчар, който нямал нищо друго освен овцете си. Той не знаел за нищо друго на този свят, освен за овцете си. Живеел с овцете, говорел им, спял при тях, обичал ги и те за него били всичко. Но не щеш ли, един ден до пасището му отворил врати публичен дом... Станало му любопитно на овчаря, какво е това новото нещо и решил да провери. Отишъл до портите на публичния дом и почукал, Маман му отворила. Той и казал, че иска да види какво е това публичен дом, а тя му казала, че няма проблем стига да има пари. Работата била, че нямал пари и никога не бил имал. С мъка на сърцето решил да заколи Доли, една от овцете си, нямало друг начин - твърдо бил решил да провери какво е това нещо до пасището му. Заколил той овцата, продал месото и влязъл в публичния дом. На сутринта цялото стадо се било събрало около публичния дом, да чакат овчаря да излезе. По едно време на сутринта, той излязъл на една тераса гол, разтегнал се, погледнал към овцете и им казал:
- Ей, ша ва изколя ей, всичките ша ва изколя!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."