Онзи ден ми звъни на вратата...

Онзи ден ми звъни на вратата оная джофра от 3-я етаж, с големите ц*ци и изкуствените джуки и ми се мазни и вика:
- Съседке, свършила ми e солта... да ми дадеш едно пакетче, че ше правя солена баница.
- Охх, викам си, сега ми падна... и сипах в пакетчето от онзи прах против запек, и я изпратих по живо по здраво да си върти г*за по стълбите...
Само не мога да разбера, защо мъж ми от снощи виси в тоалета с яко разстройство...
Върви си Гарабед по улицата и намира едно топче. Мисли си - абе аз защо да не направя малко чейнч така с това топче. Отива при Киркор:
- Абе Киркор, искаш ли да ти продам това топче за 50 лв?
- Ми добре.
Купил го Киркор, а Гарабед се прибира и не може да заспи. Бре! - мисли си. Щом Киркор даде 50 лв за топчето, то сигурно е нещо ценно. Отива сутринта:
- Абе ще ме извиняваш Киркор, ама може ли да си купя топчето обратно за 100 лв?
- Ми добре.
Купува го, а Киркор се прибира и не може да заспи. Леле! - вика си той. Гарабед първо ми продаде топчето за 50, а сега си го откупи за 100! Това ще е нещо ценно. Отива на другия ден и го откупува обратно за 200 лв...
И така нашите герои карат още малко. Една сутрин Гарабед отива с ясното намерение да купи топчето от Киркор за 2000 лв, но е жестоко разочарован - Киркор преди малко го е продал за 3000 лв.
- Как може бе Киркор, как може, какъв приятел си ти бе! - огорчено тропнал с крак Гарабед. - Два месеца си изкарваме заплатите двамата с тебе с туй топче, а ти сега намеси в играта трети човек...