– Скъпи, съседката май флиртува с...

– Скъпи, съседката май флиртува с теб?! Искам да я игнорираш!
– Охооо, аз вече два пъти я игнорирах...
Кака Пена била местната грозотия и поради тази причина си нямала постоянен партньор. За това тя канела понякога някой пияница и след две-три ракии го карала да я задоволява с*ксуално. Един ден тя поканила бай Иван, местен пияница, който се славел с това, че на младини след пиянски запой, опънал Ламята Спаска и тя избягала през девет планини в десета, но с кака Пена нещата били къде, къде по-страшни. Та, седи на прозореца кака Пена и чака бай Иван. Гледа в далечината бай Иван тича, тича, спъне се, падне, стане, поотупа се и пак продължи да тича. Та след няколко минути, тананикайки си мелодията от филма „Умирай трудно", Ванката се озовал пред вратата на Пена. Тя му отворила и му рекла: – К'во става, бе Иване? Тичаш, тичаш, паднеш, станеш - да не ти е лошо нещо? – Не ма Пено, тичам щото ми се пие та ми се реве, но като се сетя, че после трябва да те ч*кам, направо припадам.
В една едностайна и понаклоненa на запад към Европейският Съюз къща, насред квартал Фикултето дето се стига с риксо чифторката до него, седи един циганин на стол до празна маса и си порка мастика „Пещера” , ама не на кристали и за него не е сезона на дините в момента. На другият край на стаята до пушеща печка модел „Циганска любов” разрошена, „бушонирана” по лицето и татуирана на гъза циганка бели един средно голям сварен картоф, днешният обяд на семейството. Между тях на пепеливият и мръсен под се търкаля едно сополиво, голо, мърляво и с издут от системно гладуване корем, цигане на видима възраст около 4 годинки и ревейки крещи на майка си:
- Дай ми да ям мааааа, на мама ти у ку*вата да е*а!!!
- Шъъът, да ни съм тъ чул друг път така дъ казвъш на майка си дъ казвъш – смъмрил го порканият циганин, баща му, поучително - тя ако беше ку*ва аз щех да се уженим за нея бе, мамати да е*а циганска!
Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал: - Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга. Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил: - Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно? - Ясно! - отговорил касапинът. Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал: - А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш? - Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем. Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора: - Тоя какво прави? - Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане. - Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.