За успеха на една книга може...

За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Борец си кара Mерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца:
- Какво има? - пита борецът.
- Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? - го пита този от трабанта.
- Ама аз нямам тостер!
- Е защо ти е тогава Mерцедес като нямаш тостер?
Борецът се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца:
- Ще ми стоплиш ли супата, че ми се е развалила микровълновата печка?
- Ама аз нямам микровълнова печка! - му отвръща борецът.
- Е защо ти е тогава Мерцедес като нямаш микровълнова печка?
Тогава борецът се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път борецът чука на прозореца на този от трабанта. Човекът се показва:
- Какво искаш?
- Няма ли да ме помолиш за нещо? - го пита борецът.
- Ееее! За това ли ме изкара от банята? - се възмущава човека с трабанта...
Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!