Всеки път след като съм ходил...

Всеки път след като съм ходил във фризьорския салон ме мъчи един въпрос - защо ме питаха как искам да ме подстрижат?
На Баба Меца и дошъл цикъла.Тръгнала тя из гората да пита животните как да спре тия кървища.Питала тук, питала там,но никой не знаел.Накрая погледнала в облаците с надеждата да и дойде просветлението и съзряла Орльо.
-Орльооооооу помагай,брат!Дойде ми!Изтече ми кръвчицата и ша припадам вече.
Орелът както си летял смръщил вежди, почесал се по канчето без да падне, поогледал се и след като фиксирал минаващия покрай мечката заек,рекъл:
-Глей са Мецо!Зимаш го ония пухкавия дет се шугави около тебе, свиваш го на тампон и си го подпъхваш хубавичко отдолу...
Минало се време.Животните от гората се събрали под голямото дърво да си говорят глупости.Изведнъж от близкия храсталак полетял Зайо и се нацепил в дървото.
-Малиии!Зайо, кажи чесно ква е тая акробатика?-попитала Лисичка.
-Абе мани Лисо.Тичам си аз за здраве и като се спънах в еднин корен глей как се пребих, чак главата си сцепих.
Животните се насъбрали около окървавения и берящ душа заек и започнали да се чудят какво става.
-Каде си бе Тампончо?-попитал го Орльо.-На кой ше ги разправяш тия бе?Тая кръв знаете ли откъде е а?-обърнал се към животните.-От на Баба ви Меца п****та.Мухахахахахаа.
Орльо така посрамил Зайо, че всички в гората вече му викали Тампончо, даже и майка му.
След месец пак при същото дърво животните си говорели глупости.Нещеш ли от близкия храсталак нещо профучало над главите им и се нацепило в дървото със страшна сила.От удара се вдигнал толкова голям облак от перушина че всички си помислили, че някой ги обстрелва с експлодиращи възглавници.Като се поразнесла перушината животните се втренчили в дървото и не могли да повярват на очите си.
-Какъв е тоз мисир бе?Баааах.-измърморила костенурката.
-Малеее Орльо, ама ти се забиваш по-добре от на Робин Хууд стрелите бе.-пошегувал се бобъра.
Орелът се подпрял с крака, напънал се, и след като се изтръгнал от дървото рекъл.
-Абе мани както си летим за здраве се разсеях нещо и не видех дървото.Даже съм си сцепил канчето и съм целия в кръв.
-Хехе, да не би всички да ти приличаме на боядисани врапчета а?-попитал Заьо.-Добре,че съм аз светна Мецана,че тия с крилца са по-добри.
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.