Искаш нещо "голямо и чисто"...

- Искаш нещо "голямо и чисто"? Бързай! В Зоопарка търсят, кой да изкъпе слона.
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш!