"Сливи за смет" - нова...

"Сливи за смет" - нова версия: Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. За това натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал: - Давам сливи срещу смет! Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта, обаче, стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван, бащата тръгнал към нея и тъкмо да и предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо: - Моме, ти никакъв боклук ли нямаш? - Не, нямам. Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекъра попитал: - Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук? - Ами мързешеме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи за да ми го смениш...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...