Една стара мома решила да си...

Една стара мома решила да си прави завещание. Поканила един млад, хубав нотариус в къщи да го оформят:
-Млади господине, нямам никакви наследници. Имам тази гарсониера и 100-хиляди евро спестявания. Искам да оформим завещанието, така -гарсониерата на общината, пищно погребение за 90 хил. евро и... Малко ми е неудобно, но цял живот не съм била с мъж. Искам да опитам мъжката любов и този, който ми разкрие нейните тайни, ще получи 10 хил. евро.
Нотариусът оформил в груб вид завещанието, като обещал до утре да намери красив плейбой, за любовния пай от документа. Като се прибрал в къщи, споделил със жена си.
-Отивай, изчукай бабата хубаво, аз ще те закарам при нея мили, това не е измяна от твоя страна, това е бизнес!
Речено-сторено. Сутринта жена му го оставя под блока и чака в колата. Минават час, два, три, тя почнала да нервничи и натиснала клаксона. Мъжът й се показва на балкончето на гарсониерката и й вика:
-Прибирай се в къщи, ела утре да ме вземеш! Клиентката иска малка промяна на завещанието-гарсониерата за общината, погребението за сметка също на общината, мангизите за мен!
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.