Извадили от морето давещ се сержант...

Извадили от морето давещ се сержант от бреговата охрана. За да го върнат на себе си те му подали чаша с уиски. Като почувствал миризмата на алкохола сержантът отворил очи и прошепнал:
- Момчета, първо ме обърнете по корем, за да може да излезе водата от корема ми. Аз пия уискито чисто.
И пак женицата изневерявала на мъжа си и както му е реда той се прибира в подходящия момент, жената пак крие в гардероба любовника и мъжа директно в спалнята и вика:
- Жена! Тука има мъж!
- Не бе мъжо, никой няма!
Ядосан той отваря гардероба и гледа един малък смотан сух мъж, клекнал в ъгъла се свил...
- Какъв си ти бе!?
- Ммми Митко!
- Какъв Митко бе?! Шутове, тупаници, смачкал го от бой и го изритал.
На другия ден пак същата работа, мъжът се прибира, жената гола и отрича, и той направо към гардеробра, отваря и какво да види - пак един съсухрен, смотан келеш, клекнал в ъгъла посран.
- Какъв си ти бе!?!?
- Миими Митко!
- Какъв Митко бе?! Хванал го пак и го смачкал от бой и го изритал.
И уви обаче на третия ден абсолютно същата ситуация. Мъжът се прибира и вече не пита, не гледа, а направо отива към гардероба, отваря и вътре един голям здрав батко, едва се побрал в гардероба.
- Какъв си ти бе?
- Сергей!
- Мии къде е Митко?!
Канибали хванали американеца, французина и българина и им казали:
-Няма мърдане, децата са гладни , трябва да ги нахраним. Ще отрежем от всеки от вас по нещо да наготвим.
Хвърлили чоп и на американеца се паднало да е първи.
-Канибалите му рекли:
-Казвай какво да режем от теб?
-Той казал - режете тая лявата ръка, тя не ми трябва.
Отрязали му ръката, сготвили чорба и канибалчетата яли 5 дена.
Да, ама чорбата свършила и втори под ножа бил французина.
Викат му те:
- Давай да режем нещо.
Дал си той десния крак, че не му трябвал.
Сготвили пак чорба и една седмица било мирно и тихо.
Да, ама ....
Дошъл ред на българина.
Викат му : давай да режем нещо.
Той си извадил к*ра на масата и те го гледат и невярват на очите си.
Рекли му:
-Абе ей, ти луд ли си бе ? Как ще ти режем к*ра ?
А той им отвърнал
-Абе кво ще режете бе , по едно кремче и в креватчетата.
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ. - Какви сте вие? – попитал той. - Линукс администратори. – отвърнали всички. - Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null. Всички потръпнали. - Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили? - Федора – казал англичанинът. - Убунту – казал французинът. А бай Ганьо казал: - Бонго-бонго! Всички се спогледали, а Господ попитал: - Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция? - /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът. - /etc/network/interfaces – отговорил французинът. - Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо. - И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ. - В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът. - Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция? - yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът. - sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът. - bongo bongo. – отговорил бай Ганьо. - Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо. - Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо. - Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция? - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът. - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът. - Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после... - Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши. Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – казал Господ. И французинът се престрашил: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – и на него казал Господ. Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Бинго! – бил отговорът.