– Свърши ли извънредното положение, Джеймс? –...

– Свърши ли извънредното положение, Джеймс?
– Стана обстановка, сър.
– И каква е разликата, Джеймс?
– Депутатите ще вземат заплати, сър.
– Е, нали уж са без заплата до края на извънредното положение?
– Точно заради това вече е обстановка, сър.
Един мъж имал сериозен проблем. Понеже бил искючително надарен все късал презервативите.
След поредния гаф той се изнервил, отишъл в аптеката, извадил си атрибута, ударил го в щанда и казал:
- Е за тоя к*р искам един презерватив!
А аптекарката го поогледала, пооблиззала се и тъжно му казала:
- Хммм надали има толкова големи презервативи в България, трябва да идеш до Франция - там яко се перкат и сигорно има такива!
И понеже бил отчаян човека хванал първия полет и право в Париж. Там се засилил към първата аптека и повторил опражнението с удрянето в щанда!
Като го видяла аптекарката директно му казала, че във Франция такъв размер няма и да ходи в Африка, че негрите са били даровити и там може да има.
Като кацнал в Африка отчаяният човек отишал в аптеката и със сетни сили стоварил атрибута на щанда и попитал:
- Имате ли такаиваааааа?
А тамошният аптекар се провикнал:
- Мохамеееед донеси един от детските презервативи!!
Един мъж закъснял една вечер. Жена му го попитала къде и бил. Той отговорил:
- Бяхме със секретарката на кафе. Нали знаеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив?!
На другата вечер мъжът отново закъснял. Жена му пак го попитала къде е бил, а той отговорил:
- Бях със секретарката на ресторант, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На третата вечел отнова закъснял. Върнал се чак призори.
- Къде беше? - попитала го жена му.
- Бяхме със секретарката на бар, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На следващата вечер той се прибрал, обаче жена му не се прибрала цяла нощ. Когато си дошла чак на сутринта, той я попитал:
- Къде беше, мила?
- Бях при един колега. Той е надарен само с един сантиметър повече от теб, но нали знаеш, мили, колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
В гората, семейство мечки, майката и бащата работят пет дни в седмицата, а децата им стоят в пещерата. Заека решил да се гаври с мечетата. Всяка сутрин той отивал в пещерата и питал: "Мечета, родителите ви у вас ли са?", а мечетата му отговаряли: "Не, Зайо!", на което дългоухия отвръщал "Аз ще ви е*а майката някой ден..." и си тръгвал по живо, по здраво...
Мечетата търпели, търпели, но един ден казали на майка си и тя отсякла: "Такааа ли говори този заек? Ще я видя аз тая работа!"
На следващия ден заека идва и пита мечетата: "Мечета, родителите ви у вас ли са?", а те отвърнали "Не, Зайо!"... "Аз ще ви е*а майката някой ден!" изръсил заека, но мама Мечка (която по обясними причини не била на работа него ден) изкочила и му изревала: "Ела сега, гадино!"
Заека бяга, мечката гони... По някаква случайност, мечката се заклещва в чаталовидния ствол на едно дърво, а заека, виждайки неповторима възможност, я опъва "най-безсърдечно". За нещастие, мечката се измъква и подгонва заека. Той не вижда друга алтернатива освен да се гмурне в близкото блато - излиза на другия бряг кален, грозен, с прилепнали уши, а на брега вижда вестник, зад който се прикрива...
Мечката изревава: "Ей, кално животно! Не ми дреме какво си, но да си виждал един заек?". Заека отвръща, без да се разкрива: "Кой заек бе Мецо? Тоя дето те е*а ли?"
Мечката се удря с ръка през челото и вика: "Еб*хти репортерите - кога ме е*аха, кога написаха..."