Събера ли се с Пеньо, винаги...

Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.