Мъж се приготвя да си носи...

Мъж се приготвя да си носи данъчната декларация при данъчните. Мисли си:
- Ако се облека с мръсни дрехи ще си кажат, че работя от сутрин до вечер и имам кинти, ако се облека с костюм, пак ще си помислят същото”.
Решил да попита жена си, а тя:
- Ще ти разкажа една история, а после ти ще решиш какво да облечеш. Когато се омъжвах за теб, попитах мама каква нощница да си облека за първата брачна нощ - обикновена или специална. А мама ми каза:
- Каквато и да си сложиш, ще има е*ане...
В едно село измежду гората живеели всичките селяни плюс един сакат и един гърбав. Гърбавия обаче го еб*вали повече, и един тъжен ден той решил да си тръгне и да дири щастие някъде другаде. Събрал си необходимите на един гърбав човек вещи и поел през гората. Нещеш ли пред него всред много дим и гарги се появил самия Дявол и му заговорил:
- Къв си ти бе?
- Еми аз съм един гърбав.
- ХА!
Дявола щракнал с пръсти и му взел гърбицата. Гърбавия се изправил, огледал се и започнал да пее подскача катери дървета ен шит (радвал се). Прибрал се в селото, доволен, напил се като нищо подобно. И го срещнал сакатия, на който привидно му станало много кофти, че гърбавия вече не е гърбав и за всички остава да си правят т*шак със сакатия, и взел че го запитал:
- Гърбав кво стаа, ти що си без гърбицата?
- Еми срещнах Дявола в гората и той ми я взе.
- Еее, верно ли?
И сакатия отпрашил към гората. Обикалял из дивите местности 3 дни и две нощи докато най-накрая и съвсем нормално за края на историята - взел че срещнал и той Дявола, самия, естествено всред много дим и гарги, и Той му заговорил:
- Къв си ти бе?
- Еми аз съм един сакат.
(Дявола щракнал с пръсти)
- Земи тогава и тая гърбица!
Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…