При психиатъра: - Докторе, помогнете на мъжа...

При психиатъра:
- Докторе, помогнете на мъжа ми! Внушил си е, че е вълкът от “Червената шапчица”!
- Е, това не е толкова страшно!
- Как да не е?! Бабите в квартала свършиха!
Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: - Може ли до Халите? Колко ще ми излезе? Аз и казвам: - Сигурно около 2 лева. - Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя, предупреждава ме жената. - Питам я: - Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите? А тя ми отговаря небрежно: - Тогава… ще се наложи да ви посвиря. - На какво ще ми свирите? - я питам. - Ами…на кавала! - казва тя и свежда глава. Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не и отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на Халите, а сметката е 2.80. Викам и: - И сега какво правим? - Ще ви посвиря - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми Благодаря ви и приятен ден и си изчезна…
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!