Всички сме чували онзи, стряскащ глас...

Всички сме чували онзи, стряскащ глас, който от нищото започва: - Вни-ма-ние! Вни-ма-ние! И след него жалното скрибуцане на сирените от гражданска защита. Е, току-що кварталният, Фантастичен магазин, бе озвучен от същото това предупреждение. Наравно с паниката по касите, мъж около 40-те, най-невъзмутимо извади от джоба си инструментът всял смут. Вдигна го и каза: - Да, мамо, взел съм. Да, и това съм взел. След, което се обърна с тъжен поглед и каза: - Съжалявам, тъщата е на гости. Това е алармата, която предупреждава, тя като звъни.
В училище госпожата изпитва Иванчо:
- Иванчо, как бабати меси питка
- Ами, не знам, госпожо.
- Иванчо, а как си пишеш домашните?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е дядо ти?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е кравата?
- Ами, не знам госпожо.
Иванчо се пребира в къщи и пита баба си:
- Бабо, ти как месиш питка?
- Бавничко, славничко и красивичко, Иванчо.
- Бабо, аз как си пиша домашните?
- Оп-льоп и готово...
- Бабо, къде е кравата?
- Пасе ей там на баира.
- Бабо, а къде е дядо?
- Умря бабиното през втората световна война.
На другия ден Иванчо отива на училище и госпожата пак го пита:
- Иванчо, баба ти как меси питка?
- Оп-льоп и готово...
- Иванчо, ти как си пишеш домашните?
- Бавничко, славничко и красивичко...
- Иванчо, къде е кравата?
- Умря през втората световна война...
- Иванчо, а разбра ли къде е дядо ти?
- Да госпожо. Пасе ей там на баира...