Чапаев и Петка попадат на самотен...

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари
Кака Пена била местната грозотия и поради тази причина си нямала постоянен партньор. За това тя канела понякога някой пияница и след две-три ракии го карала да я задоволява с*ксуално. Един ден тя поканила бай Иван, местен пияница, който се славел с това, че на младини след пиянски запой, опънал Ламята Спаска и тя избягала през девет планини в десета, но с кака Пена нещата били къде, къде по-страшни. Та, седи на прозореца кака Пена и чака бай Иван. Гледа в далечината бай Иван тича, тича, спъне се, падне, стане, поотупа се и пак продължи да тича. Та след няколко минути, тананикайки си мелодията от филма „Умирай трудно", Ванката се озовал пред вратата на Пена. Тя му отворила и му рекла: – К'во става, бе Иване? Тичаш, тичаш, паднеш, станеш - да не ти е лошо нещо? – Не ма Пено, тичам щото ми се пие та ми се реве, но като се сетя, че после трябва да те ч*кам, направо припадам.