Тука каква е паролата на...

- Тука каква е паролата на wi-fi? - Вие сте в реанимацията! - С големи или малки букви?
Студент попаднал под автобус и - умрял. Свестил се на другият свят. В креслото срещу него видял нещо приличащо на човек, но с излизащи от него инфрачервени лъчи.
- Къде съм?
- Ти си в ада,синко. Но не се страхувай, тук е по-хубаво отколкото го описват там на земята. Ти докато беше жив пушеше ли?
Студентът притваря очи.
- Да, пушех.
- Е, значи в понеделник за теб ще бъде празник. У нас това е ден за пушене. Изборът е огромен, от цигари до лули и пури. Пушим всеки понеделник до късна нощ. И майната им на астмата и рака – ти вече си умрял! А не обичаше ли да пиеш?
Студентът отпуска глава:
- Може ли без това?
- Уу! Тогава се готви за празник във вторник! На този ден пием всичко, от сутринта, от бира и леки вина до най – силните напитки. Ти нали вече си умрял? А как беше с наркотиците?
Студентът почервенява:
- Да, имаше !
- Е, какво, ще се веселиш в сряда! У нас това е ден на наркотиците, от най-леките до хероина и тежката синтетика. Каквото искаш прави, не се бой от предозировка – ти вече си умрял! А с жените?
Студентът се оживява:
- А как иначе!
- Ами тогава в четвъртък ще си поживееш. У нас това е ден за с*кс. Работата е в това, че в ада жените са повече от 10 пъти от мъжете и ти ще имаш суперизбор! А за сифилиса не си и помисляй – нали си умрял! А не си ли бил педе*аст?
Студентът се свива:
- Не, ама как…
- Мдааааааа…Тогава в петък за теб ще е ад!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...