Представих си, че съм спечелила милион...

Представих си, че съм спечелила милион. Почнах да ги харча на ум. Оказаха се малко...
Мъж и жена седят във влака. Мъжът пуска ръка на мацката.. оная го удря лекичко по ръката! След малко мъжът пак решава да се пробва... пуска и ръка - тя пак го удря! Мъжът накрая се примирил за момента... След около 15 мин. мацката се изправила да гледа през прозореца. Мъжът станал, изправил се зад нея, пуснал и пак ръка... после още една. Хванал я за задника с мисълта `аххх сега ми падна малко агънце!`
Почнал той... еб*л... еб*л... спрял... после пак еб*л... еб*л...
Свършил си той работата, седнал си на мястото... Жената и тя си седнала на мястото, при което той е попитал най-учтиво:
- Госпожице, мога ли да ви задам един въпрос?
- Разбира се Господине. Слушам Ви! - отговорила тя.
- Ами Госпожице защо одеве, когато ви пусках на 2 пъти ръка тук на седалката Вие ме удряхте, а на прозореца направо ви на*бах?! - учудено попитал мъжът.
- О! Нима Вие не разбрахте...?! - Възкликнала дамата.
- Ами не! Какво трябваше да разбера?! - Зачудил се мъжът.
- Запомнете! Не ме интересува какво става зад гърба ми! -Отсекла дамата!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? Не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? Не, не, не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. - Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.