Една студентка (скромна) щяла да се...

Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин.
В деня на сватбата майка й й казва насаме:
- Дъще, довечера като си легнете - мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни - арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш.
- Добре, мамо.
Всичко минало както трябва.
След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала:
- Не - в никакъв случай - по-скоро ще умра!
А арабинът учуден попитал:
- Чакай - ама няма ли да правим деца?
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника - и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. - И нея сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз спокойно в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя......