На един човк фамилията му била...

На един човк фамилията му била Тренчев. Имал си той фирма за пирони - "пирони Тренчев". Та решил човекът да си развие бизнеса и поръчал на една рекламна агенция да му заснеме реклама на продукта. Казали му, че след седмица рекламата ще е в ефир. Пуснал той телевизора и гледа-кална улица, изведнъж разкървавен крак в едър план стъпва в една локва. Камерата се вдига бавно на горе - Исус със трънен венец и кървава глава носи кръста, а отзад пазачите го бият с камшици. Забиват кръста в земята, качват Исус горе и в момента, в който забиват първия пирон се появява надпис "ПИРОНИ ТРЕНЧЕВ".
На човека му станало лошо, отишъл в агенцията и вдигнал луд скандал - "как може така, ами религиозните никога няма да си купят пирони от мен, искам някаква по-весела и жизнерадостна реклама... и т.н."
Казали му след седмица да гледа пак, Пуска той - Ямайка, Исус, танцувайки весело отивал към хълма с венец от марихуана на главата, млади ямайки танцували около него, а пазачите му носели кръста, да не му е тежко. Качват се на хълма, Исус усмихнат се качва на кръста -бум - "ПИРОНИ ТРЕНЧЕВ". Нашия човек отива още по-ядосан при рекламните агенти и казва - "абе, вие луди ли сте, бе? изобщо не искам Исус да участва в тая реклама!!!". Те му казали след седмица пак да гледа, ще оправят проблема. Пуска си той телевизора след една седмица и гледа-тъмен екран. Изведнъж светкавица осветява празен кръст! Отново светкавица и надпис - "ПИРОНИ ТРЕНЧЕВ".Трета светкавица - "АКО ГИ БЯХА ИЗПОЛЗВАЛИ, ТОВА НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ"
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."